Както годишните сезони, така и всеки човек има много лица или състояния, които се проявяват под въздействието на различни вътрешни и външни влияния.

Умора, взаимоотношения, стрес, спокойствие, радост, климат, околна среда – това са само част от факторите, които определят временното ти състояние или проявление, но не и истинската ти дълбока, автентична същност.

Времетраенето на влиянията, които позволяваме да определят състоянията ни, често ни въвежда в заблуждение за това каква е същността ни.

Например, когато дълго време сме подложени на стрес и живеем в градска среда, където влиянието на ниските вибрации ни изтощава допълнително, ние постепенно изграждаме ниска самооценка и апатично отношение към живота.

Това състояние продължава до момента, в който се слеем с естествената си среда извън града и усетим прилив на сили и енергия.

Контактът със земята и връщането към себе си

Вече знаем, че земята поема голяма част от натрупаната в нас негативна енергия и колкото повече сме в контакт с нея, толкова повече се повишава вибрацията ни.

Това е един от най-лесните начини да достигнем до истинската си същност – да чуем желанията и копнежите си, да свалим маските на „оцеляващия“, „воина“ или „щастливия под прикритие“,
и да се свържем със себе си, а не с насадените очаквания на външния свят.

Когато се осмелим да чуем истината за себе си, можем да усетим повика на страстта, която на дълбоко подсъзнателно ниво ни държи живи, с надеждата, че един ден ще стигнем и до там.

Когато този порив се прояви и му дадем шанс да се разгърне, всяка скала и камъче по пътя ни започват да ни подкрепят в изграждането на ново съдържание.

Тогава постепенно се освобождаваме от: стари модели, вярвания, навиците, деструктивното говорене и поведение, които ни държат в режим на „оцеляващ бобър в бързей“, решил напук на природата да си строи къща точно там.

И когато достигнеш прага на изтощение, биваш много бързо подменен.

Последвалото разочарование върви ръка за ръка с осъзнаването на пълната безсмисленост на действията, които са били против истинската ти същност.

Как да се свържеш със себе си?

Не е нужно да преминаваш през измерения, паралелни реалности или минали животи, нито да търсиш отговорите отвън.

Твоят дух е душата ти на по-висока честота, а душата е проявлението на тялото ти в земния живот.

За да се свържеш със себе си е нужно само едно:
да погледнеш навътре.

Да усетиш, осъзнаеш и разбереш произхода на своите емоции, действия, реакции и проявления.

Осъзнаването започва отвътре навън

Когато съграждаш съдържание от душата си обърни се към вселенските закони. Добро начало за представянето ти е личният ти опит за вплитане на духовното в материалното, пробуждането в реалността в която всеки живее, събуждане от заблудата, че матрицата е нещо от което може да се излезе. Това, което можем да постигнем заедно е да подобрим отношението си, да подобрим взаимоотношенията си, начина по който гледаме на случващото се и възприятията към обкръжаващата среда. 

Всяка малка стъпка подобрение може да доведе до промяна. Промените могат да се случат и чрез революция и чрез еволюция, ако не си готов да направиш революция, можеш да помислиш върху стъпките в еволюцията си. Широко застъпено и популярно е вече разбирането, че промяната започва от самият теб. Всяка мисъл, емоция, действие или бездействие носят своят заряд от енергия, която ти съзнателно или несъзнателно излъчваш и предаваш на околните. Понякога един поглед е достатъчен и най-често дори само поглед е достатъчен да предаде твоето отношение, емоция, одобрение, неодобрение, разбиране, приемане на това, което се случва и средата в която си го поема най-често дори интуитивно, не е
необходимо дори да използваш думи за това. 

Затова е важно първата стъпка в осъзнаването и осъзнаването на себе си да започне с това как реагираш на случващото се около теб, как изразяваш емоциите си, дори без да говориш, как изразяваш чувствата си, каква енергия съдържаш и предаваш. Когато успееш да усетиш собствените си емоции и начина, по който ги изразяваш можеш да преминеш към моделирането им по начина, по който би искал да приемаш света и да предаваш своето отношение към него. А когато това се случи можеш да преминеш към осъзнаване на вербалният ти израз, това, което предаваш чрез думите си. 

Енергията и вибрацията на всяка дума, както и интонацията, с която я изричаш, влияят на всеки аспект от живота ти.

Енергията и вибрацията на всяка дума и интонацията, с която я произнасяш оказва влияние върху всеки аспект на живота ти, но за да стигнеш до чистотата на думите, до чистотата на словото и осъзнаването на това, което предаваш е добре да поработиш върху мислите си. Ние сме това, което мислим, ние сме това, което генерираме в себе си като намерение, ако намерението ти е негативно, то ще се отрази на първо
място върху теб самия, защото източника му идва от теб и преди да го предадеш навън, ти си този който усеща и поглъща собствените си негативни вибрации преди да ги излъчи. Когато намерението ти е положително, собствената ти вибрация се повишава и излъчването ти става много по-приятно, както за самият теб, така и за околните. 

Умението да не допускаш негативните емоции, мисли и чувства на околните ще отсее негативизма около теб, ако ти не го подхранваш с вниманието си, ако ти не ги допускаш до съществото си, до вътрешната ти същност, те няма как да те засегнат. Започни осъзнаването от емоциите, защото това са тези невидими вибрации, които
приемаме и излъчваме, в най-честият случай без да ги осъзнаваме. В центъра на емоциите стоят и намеренията, които генерират мислите, които на по-късен етап се вербализират. Много често ние дори не осъзнаваме емоциите си, ние просто ги изпитваме, защото това, което излъчваме е това, което сме допуснали да получим. Още от раждането си ние получаваме различни емоции, които се натрупват в тялото ни, във физическото, в емоционалното и менталните тела. От създаването ни на физическо ниво, емоциите, които получаваме изграждат нашата физическа същност. Каква е ролята на душата в този случай? И защо сме обкръжени от емоции, които на по-късен етап не искаме да преживяваме зависи от избора на душата, избора, който е направила, преди да се въплъти във физическото ти тяло. Емоциите, които срещаш по пътя си на физическо и емоционално израстване са така наречените уроци на живота, които е добре да осъзнаеш колкото може по-рано. И когато се появи първият момент на осъзнаване, че си такъв какъвто си, заради средата, в която си израсъл, заради информацията, която си получил, заради обкръжението, което си избирал, можеш да преминеш към осъзнато решение как да продължиш. Това, вече е първата стъпка, първият етап на осъзнаването, кой си всъщност, харесва ли ти това, което излъчваш самият ти, харесвали ти това, което приемаш и ако отговорът е „не“ или „частично“ можеш да преминеш към въпросите: А как да го променя?  Как да го подобря?   Как да разбера защо съм това, което съм и как да направя осъзнатите избори, за да стана, това, което искам да бъда?  Да осъзная емоциите си, независимо от произхода им. Необходимо е просто да се спреш и да наблюдаваш всяко свое действие, реакция и усещане и да се питаш защо, от къде произлиза? Защо реагирам по този начин, защо се гневя, защо едно нещо не ми харесва, а друго ми харесва, от къде идват тези модели на неосъзнати действия и емоции, как е структурирана тази матрица в главата ми и как мога да я променя?

Много е важно осъзнаването, че всяка положителна емоция има противоположна и равна по сила негативна емоция и всяка негативна има равна по сила положителна емоция, както любовта и омразата, егото и смирението, радостта и апатията. Осъзнаването на реактивните емоции е добра първа стъпка към балансирането им, когато махалото не се люлее във всички крайности, баланса ти дава възможност да останеш в равновесие и да постигнеш определена осъзнатост. Всяка стъпка към уравновесяване на махалото може да ти помогне да хармонизираш вибрациите си, които прекомерно те изтощават, които генерират още по-силни емоции и още по-високи или ниски вибрации. 

Ние често се пристрастяваме към крайностите, за да заситим глада за осъзнаване на смисъла на това, което правим, вместо да останем в покой и баланс, за да усетим от какво имаме нужда. Негативните емоции или силно положителните емоции, усещанията в двата края на махалото, могат да доведат до същите пристрастявания, които могат да доведат някои упойващи вещества. Това е така, защото ние най-често не умеем да се наслаждаваме на спокойствието, защото сме изградени от модели, които изискват хиперактивността на една или друга емоция в една или друга посока и ако тя не е крайно негативна, не спираме да търсим адреналина на хипер позитивните емоции. И в двата случая това изтощава тялото ни, намалява енергията ни и както с упойващите вещества, те започват да липсват, когато ги няма и се усеща празнота, която празнота може да се запълни със чисто ново съдържание на хармония и баланс. Тук се проявяват и заблудите от емоциите и умората, да се чувстваш принуден да бъдеш това, което е съградено като модел или очакване отвън. Няма правилно или неправилно, няма допустима или недопустима скорост, с която преминаваш през твоето осъзнаване, за някой може да е ден или два, на някой може и целият живот да не стигне. Това, което е най-важно е този процес да започне, започне ли веднъж, най-често се появява, така нареченият духовен глад. Глада да разбереш, осъзнаеш, приемеш или промениш себе си в това, което искаш да бъдеш без модели и рамки, а според това, което ти казва вътрешният ти глас. 

В този момент се проявява много важният елемент на хармонията, защото всяко нещо, което избереш да бъдеш в противоречие с вселенските закони няма да вибрира на висока честота в тялото ти и може да се прояви чрез физически дискомфорт. Всеки има свободната воля да приеме дали да продължи живота си в дискомфорт или да се хармонизира според вътрешните си усещания.